Намаляването на въглехидратите често се представя като универсално решение за по-добро здраве. Но нови научни данни показват, че не количеството, а качеството на въглехидратите е решаващо за сърдечно-съдовия риск. Според скорошно изследване, публикувано в Journal of the American College of Cardiology, нисковъглехидратните режими могат да бъдат както полезни, така и вредни — в зависимост от това какви храни съдържат.
Екип от Харвард анализира хранителните навици и здравните резултати на около 200 000 медицински специалисти в продължение на три десетилетия. Учените сравняват различни варианти на нисковъглехидратни диети и установяват, че когато хората ограничават въглехидратите, но продължават да консумират рафинирани и нискокачествени източници, рискът от сърдечни заболявания се увеличава с 14%. Обратно — ако въглехидратите идват от пълнозърнести храни, рискът намалява с 15%.
„Здравето не се свежда само до намаляване на въглехидратите или мазнините“, казва Джиюан Ву, постдокторант в Катедрата по хранене на Харвард и съавтор на изследването. „Качеството на храната е най-важният фактор.“
Какво показва изследването
Тъй като проучването е наблюдателно, то не доказва причинно-следствена връзка. Но мащабът му — огромна група участници, проследявани в продължение на 30 години — го прави изключително ценно. Според Камила Далби Хансен от Университета на Южна Дания, която не е участвала в изследването, дългосрочният подход е „впечатляващ“.
За да намалят риска от грешки в самоотчитането, учените включват и биологични данни. Кръвни проби от над 11 000 участници позволяват анализ на метаболомиката — малки молекули, които отразяват реалните хранителни навици. Това потвърждава първоначалните резултати.
„Методологията е изключително сложна“, казва Хансен. „Включването на метаболомични данни е новаторски подход.“
Защо качеството на храната е ключово
Организмът се нуждае от въглехидрати, протеини и мазнини, но техният произход е от решаващо значение. В изследването учените ясно разграничават:
- рафинирани въглехидрати (бяло брашно, сладки изделия, преработени храни)
- пълнозърнести въглехидрати (овес, кафяв ориз, пълнозърнест хляб)
Същото важи и за мазнините. Нискокачествените мазнини — трансмазнини и наситени мазнини от червено месо, масло и тежки млечни продукти — се свързват с по-висок риск от диабет тип 2 и сърдечни заболявания.
Полезните мазнини — като тези в авокадото, ядките и зехтина — се усвояват по-лесно и подпомагат хормоналната функция, мозъка и сърдечно-съдовата система.
„Мазнините са невероятни макронутриенти“, казва Хансен. „Те защитават мозъка, хормоните, кожата и дори подпомагат прочистването на артериите.“
Как учените класифицират диетите
В изследването са създадени две основни категории:
✔️ Здравословни нисковъглехидратни диети
- повече растителни протеини
- полезни мазнини
- пълнозърнести въглехидрати
❌ Нездравословни нисковъглехидратни диети
- рафинирани въглехидрати
- животински мазнини и протеини с по-ниско качество
Резултатите показват, че дори при нисък прием на въглехидрати или мазнини, качеството на храната определя риска от заболяване. Хората, които избират пълнозърнести храни и растителни източници на мазнини и протеини, имат значително по-нисък риск от сърдечни заболявания.
Участниците, които разчитат основно на животински мазнини и протеини, приемат повече наситени мазнини и трансмазнини — фактори, които увеличават риска от сърдечно-съдови проблеми.
Хансен отбелязва, че не всички животински продукти са вредни. Ву също подчертава, че нискомаслени млечни продукти, като кисело мляко, могат да бъдат полезни. Но общата тенденция е ясна: растителните източници и пълнозърнестите храни носят по-големи ползи.
„Не става дума за изключване на животинските продукти, а за по-силен акцент върху растителните храни“, казва Дженифър Сачек, професор-ректор в Училището по обществено здраве към Университета „Браун“.
Какво показват биологичните маркери
Кръвните проби дават допълнителна информация за реалното здравословно състояние на участниците. Хората, които следват по-здравословни версии на нисковъглехидратни или нискомаслени диети, имат:
- по-високи нива на HDL („добрия“) холестерол
- по-ниски триглицериди
HDL подпомага изчистването на LDL от артериите, което намалява риска от сърдечни заболявания.
Учените анализират и метаболитите — молекули, които показват какво реално е консумирал човек. Един от тях, хипуровата киселина, е по-висока при участници, които се хранят с повече плодове и зеленчуци. Това потвърждава, че по-здравословните диети водят до по-благоприятни биологични резултати.
Интересно е, че според Ву хората, които следват здравословни нисковъглехидратни и нискомаслени режими, имат сходни маркери на добро здраве. Това означава, че има свобода в избора на хранителен стил — стига той да е базиран на пълноценни храни.
„Това дава повече пространство за лични предпочитания, без да се компрометира сърдечното здраве“, казва Ву.
Често задавани въпроси
Какво показва новото изследване за нисковъглехидратните диети?
Проучване на Харвард, публикувано в Journal of the American College of Cardiology, установява, че нисковъглехидратните диети могат да увеличат риска от сърдечни заболявания с 14%, ако включват рафинирани въглехидрати. Но когато въглехидратите са пълнозърнести и качествени, рискът намалява с 15%.
Защо качеството на въглехидратите и мазнините е по-важно от количеството?
Учените разграничават рафинираните въглехидрати и наситените мазнини от пълнозърнестите храни и полезните мазнини. Висококачествените източници подобряват холестерола, намаляват триглицеридите и подпомагат метаболитното здраве, докато нискокачествените увеличават риска от сърдечно-съдови заболявания.
Какво показват биологичните маркери в кръвните проби на участниците?
Хората, които следват здравословни нисковъглехидратни или нискомаслени режими, имат по-висок HDL („добър“ холестерол), по-ниски триглицериди и по-високи нива на хипурова киселина — метаболит, свързан с хранене, богато на плодове и зеленчуци. Това потвърждава, че качеството на храната води до по-добри биологични резултати.
⚠️ Информацията в тази статия е с общ образователен характер и не представлява медицински съвет.
При здравословни оплаквания или въпроси се консултирайте с квалифициран медицински специалист.
